Професор Мак Кол

Това е една история за един човек, който не вярваше в Богове и нямаше идоли. Напротив... той не само не вярваше, а бе твърдо убеден, че с помощта на математически изчисления Си бе доказал- САМ НА СЕБЕ СИ, че те наистина не съществуват в същността на всесилни и всемогъщи същества.
-Щом не са всесилни и не са вечни..,-си казваше професор Мак Кол- то дори да съществуват същества на който им се присъжда божественост, то не може да се наричат с думата - "Бог". Защото тя олицетворява съвършеното същество. Хмммммммм...да допуснем, че има Бог!- говореше си сам на себе си професора, присъщо за учените чиито умове се нуждаеха от втора; трета и n- на брой същности, за да си отговорят на задаваните от самия него въпроси, сливайки се в един красив, малко налудничав- дори може би много налудничав, но не умопомрачен присъщ за лудите разум. Макар разбира се, тези който не го познаваха много добре да си мислиха точно обратното.- То такова същество не би се нуждаело от нищо. Нито от храна, нито от вода. Не би имало никакви нужди, дори желания- защото всяко, ще му бъде винаги задоволено. Няма да се нуждае да създава каквито и да е същества, още по-малко същества като нас или други. Едно подобно съвършено нещо, не би имало подобни потребности, ако ли би имало то тогава не би било съвършено, от което следва, че не би било редно да се нарича "Бог", защото това наименование би следвало да се дава на нещо съвършено. Ако би било съвършено и не би се нуждаело от нищо, то то- само по себе си, не би имало смисъл да съществува. А ако съществува, то то не би било съвършено, то то ще има слабости, който биха могли успешно да се използват срещу самия него. От което следва, че дори да има знания и сили надхвърлящи многократно нашите и от което е нормално малко, или много да се боим, трябва да знаем винаги, че ако сме застрашени от него, то то с малко късмет и повече опознаване на неговите слабости да намерим начин да го победим. Хммммммм.., интересна теза бих казал аз. - и така нашия професор реши да закуси, преди да започне редовните си ежедневни занимания на неговия изолиран от света лично от него остров.

***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!