Войната в Близкия изток: обобщение за 18 март – САЩ се опитват да разблокират Ормузкия проток с бомбардировки…

Не с флот, а с бомбардировките на тежката авиация. С маса бомби и ракети се опитват да разрушат системата за отбрана на иранската армия.

Задачата все още не е ясна. Но това може да бъде всичко – например удар от отчаяние. Или подготовка за десантна операция за разблокиране на протока за търговските кораби.

Времето на пристигане на 31-ви експедиционен отряд на морската пехота на ВМС на САЩ в района на бойните действия е в края на март. И до този момент трябва да се осигури максимално отслабване на отбраната на ВС на Иран в този район. И вероятно именно това е причината за вчерашните удари. След което те ще продължат и през следващите дни. А после трябва да последва десант за зачистване на територията.

Истината е, че с това може да има проблеми, тъй като в района има много подземни комуникации и бази, на които иранците могат да разчитат. Освен това иранците имат време да съсредоточат превъзходящи сили тук. Затова тази операция няма да бъде лесна разходка за американските морски пехотинци. Особено като се има предвид, че проиранските сили вече явно демонстрират владеене на FPV технологии. Което прави тази американска операция голям авантюризъм.

Ако се окаже, че американските морски пехотинци нямат средства за неутрализиране на вражеските дронове, те ще бъдат победени.

Но това ще бъде по-късно. А засега Тръмп, в беззъба ярост, след като получи отговори от своите „почти вече не съюзници“, че те не възнамеряват да му помагат във войната, написа, че „не му е много нужна тази помощ“. При което още веднъж се показа не като силен и уверен политик, а като „истерична търговка от Одеския Привоз“.

А неговата „перла“ за „воюващия не по правилата и загубил войната Иран“ е направо шедьовър. Шедьовър на тоталната глупост и безпомощност. Припомнящ 1940-те, когато германските войници от Източния фронт също пишеха нещо подобно за СССР и войниците на Червената армия. Което още веднъж показва, че Тръмп все още не знае как да се справи с неочакваната за него близкоизточна криза, която го затяга (и по този начин обезсилва политическите му позиции) все повече и повече.

Вчера се случи и събитие, което може да бъде началото на много неприятен за Тръмп процес – доброволни оставки сред военните и членовете на неговата администрация, които не искат да потънат заедно с шефа си в „иранската лодка“. Първият от тях беше директорът на Националния контратерористичен център Джо Кент, който написа, че вече не може да изпълнява задълженията си, защото не е съгласен с действията на САЩ в Иран. Той също така посочи страшни за политическото бъдеще на Тръмп неща – че „Иран не представлява никаква заплаха за САЩ“. Което, имайки предвид неговата позиция, звучи като професионална присъда.

На този фон Иран спокойно води преговори за пропускане през протока на танкери не само за Китай, Индия и Пакистан, но дори и за Франция и Италия. И всички тези страни се нареждат на опашка при него. Което още веднъж показва на целия свят кой контролира Ормузкия проток и кой е просто празноглав.

И традиционно Иран нанася вече рутинни удари по ОАЕ, Израел, както и по празните американски бази в региона (плюс удари по посолството на САЩ в Ирак). Освен това продължава да унищожава радарите на противника, отговарящи за противоракетната отбрана, за да направи следващите удари все по-ефективни.

Като цяло, ако вземем военната съставка на конфликта, всички очакват пристигането на американски войски в региона. Които или ще наклонят везните в полза на САЩ, или, ако не успеят да разблокират протока или да организират настъпление към Техеран с помощта на местните аборигени (кюрди и азербайджанци), ще принудят Тръмп да се оттегли.

Но това ще бъде през април. А засега в Близкия изток ще продължи бавнотечаща война. Много интересен маркер тази седмица ще бъдат изявленията на водещите западни централни банки относно лихвените проценти. Ако събитията в Иран променят трендовете, това ще бъде още една важна победа за Техеран и поражение за Тръмп.