ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ АВТОМОБИЛИ НЕ СА С НУЛЕВИ ЕМИСИИ!!!!

Батериите не създават електричество – те съхраняват електроенергия, произведена на друго място, особено чрез въглища, уран, електроцентрали с естествена енергия или дизелови генератори. Така че твърдението, че електрическият автомобил е превозно средство с нулеви емисии, изобщо не е вярно.

Тъй като 60.2%  от електроенергията, произведена в Съединените щати, идва от изкопаеми горива, следователно 60.2% от електрическите автомобили в САЩ са базирани на въглерод.

Но това не е всичко. Тези, които се вълнуват от електрическите автомобили и зелената революция, трябва да разгледат по-отблизо батериите, а също и вятърните турбини и слънчевите панели.

Типичната батерия за електрически автомобил тежи 450 кг и е приблизително с размерите на куфар. Съдържа 11 кг литий, 27 кг никел, 20 кг манган, 14 кг кобалт, 91 кг мед и 180 кг алуминий, стомана и пластмаса. Вътре има над 6000 отделни литиево-йонни клетки.

За да направите всяка BEV батерия, ще трябва да преработите 11,340 кг сол за литий, 13,600 кг руда за кобалт, 2,268 кг смола за никел и 11,340 кг руда от мед. Като цяло трябва да изкопаете 226,800 кг пръст за батерия. "

Най-големият проблем със слънчевите системи са химикалите, използвани за превръщане на силиката в покритието, използвано за панелите. За да се получи достатъчно чист силиций, той трябва да се третира със солна киселина, сярна киселина, флуорид, трихлоротан и ацетон.

Освен това са необходими галий, арсенид, медно-индий-галиев диселенид и кадмиев телурид, които също са силно токсични. Силиконовият прах представлява опасност за работещите и плочките не могат да се рециклират.

Вятърните турбини са нещо по-добро по отношение на разходите и унищожаването на околната среда. Всяка вятърна мелница тежи 1688 тона (еквивалент на теглото на 23 къщи) и съдържа 1,300 тона бетон, 295 тона стомана, 48 тона желязо, 24 тона фибростъкло и трудните за добиване редки метали неодим, прасеодим и диспрозий. Всяко от трите остриета тежи 5,216 кг и има живот от 15 до 20 години, след което трябва да бъдат сменени. Не можем да рециклираме използвани лопатки на ротора.

Разбира се, тези технологии могат да имат своето място, но трябва да погледнете отвъд мита за свободата от вредните емисиите.

„Да станем зелени“ може да звучи като утопичен идеал, но ако погледнете скритите и вградени разходи по реалистичен и безпристрастен начин, ще откриете, че „Заленото Движение“ нанася повече щети на околната среда на Земята, отколкото изглежда.

Не трябва да сме против минното дело, електрическите превозни средства, вятърната или слънчевата енергия. Но трябва да показваме реалността на ситуацията.